В съдебно Решение № 650 от 1.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2023 г., I г. о., ГК съдът се произнася по следния правен въпрос, по който е допуснато касационна обжалване на въззивното решение – поради очевидна неправилност на извода на съда, че имот, който е индивидуализиран по местонахождение, граници и площ по картата на възстановена собственост и в документ за собственост /решение на Поземлена комисия за възстановяване на собствеността/, не съществува реално, ако не е отразен като самостоятелен обект в последващо приетата кадастрална карта на населеното място.
Предмет на делото е иск за съдебна делба на недвижим имот – нива. За да постанови решението си за отхвърляне на иска за делба на имота, въззивният съд е приел, че имотът не може да бъде предмет на съдебна делба, тъй като макар правото на собственост върху него да е възстановено с решението на Поземлена комисия, което има конститутивно действие, имотът не съществува реално – в действащата кадастрална карта нивата не е заснета като самостоятелен имот, а като част от имоти, собственост на лица извън съделителите по делото.
Според ВКС въззивното решение е очевидно неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: Неправилен е изводът на въззивния съд, че имот, който е индивидуализиран по местонахождение, граници и площ по картата на възстановена собственост и в документ за собственост, не съществува реално, ако не е отразен като самостоятелен обект в последващо приетата кадастрална карта на населеното място. Както е прието в т. 2 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, поземлените недвижими имоти представляват части от земната повърхност, чиито граници са определени изкуствено от човека – в акта за собственост на имота. За да може такъв имот да се счита обособен като отделен обект на собственост, не е нужно границите му да са нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастрална карта. Достатъчно е един юридически акт да посочва границите на имота така, че те да могат да бъдат определени. Липсата на техническо отразяване на границите на имота в действащите планове или кадастрална карта, не прави имота негоден обект на право на собственост, респективно негоден обект на делба, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. Включително, не прави имота негоден за делба липсата на техническо отразяване на този имот като самостоятелен обект в кадастрална карта, приета след придобиването на правото на собственост върху него. Това е така, тъй като за разлика от дворищнорегулационните планове по ЗТСУ (отм.), кадастралната карта няма отчуждително действие.
Приетото в разглежданото по – горе съдебно решение се подкрепя и от трайната практика на ВКС по прилагане на Закона за кадастъра и имотния регистър. Кадастралната карта и кадастралните регистри нямат вещноправно действие, а само декларативно. Съответно липсата на един имот в кадастралната карта или погрешното нанасяне на границите му не лишава титуляра от право на собственост върху имота. Погрешното записване на едно лице за собственик на имот в кадастралния регистър не го легитимира като такъв.
Независимо че съдебно Решение № 650 от 1.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2023 г. разглежда само въпроса дали имот, ненанесен в действащата кадастрална карта, но съществуващ по предходен план и описан в документ за собственост може да бъде предмет на съдебна делба, то мотивите на съда са приложими при извършване на всякакви сделки с такива имоти. По мое мнение приетото от съда е приложимо и в случаите на непълнота в кадастралната карта и по отношение на самостоятелни обекти в сграда, които са описани в документ за собственост, съществуват на място, но не са нанесени в кадастралната карта.