Изменението на Общ устройствен план по искане на собственик/ци на недвижими имоти в обхвата на плана не е често срещана хипотеза в устройственото планиране. Действащата процедура за изменение на ОУП е приета с изменение в чл. 124 ЗУТ чак през 2022 година. Доколкото такова изменение на ОУП не е често срещана житейска ситуция и нормата е сравнително нова, в административната практика има неяснота относно процедурата – основания за изменение, обхват на изменение, задължен административен орган, срокове за произнасяне, респ. срокове за обжалване. Настоящето изложение има за предмет само срокове за произнасяне и обжалване на мълчалив отказ за произнасяне.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗУТ съответният общински съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината. Чл. 124б ЗУТ предвижда, че разрешението за изработване на проект за изменение на ОУП се издава в едномесечен срок и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
Важно е да се отбележи, че административното производство трябва да започне с подаване на искане до кмета на общината за внасяне в общинския съвет на предложение за изменение на действащ ОУП, а не с подаване на искане до кмета на общината за допускане на изменение на ОУП. В Определение № 3692 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2025 г., II о предмет на произнасяне на съда е по частна жалба срещу определение на първонстанционен административен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община да се произнесе по заявление за изменение на ОУП. ВАС приема, че доколкото съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗУТ общинският съвет приема решение за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината, то компетентният административен орган да издаде заявения в административното производство акт – съгласие за изменение на ОУП, е общинския съвет на съответната община, а не кметът. Фактът, че решението за допускане изменението на ОУП се приема по предложение на кмета на общината, не обосновава извод, че бездействието да се направи предложението формира мълчалив отказ на този орган, доколкото издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП е в компетентността на общинския съвет. Следователно жалбата на дружеството до първоинстанционния съд е подадената срещу мълчалив отказ на некомпетентен орган, за който не съществува законово задължение за произнасяне, което задължение от своя страна е абсолютна предпоставка, за да настъпи като последица в установения срок формирането на мълчалив отказ. Мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, само когато правна норма обвързва административния орган да се произнесе в съответен срок и при настъпването на определени факти, включително на основание заявено искане. По тези съображения в настоящия случай годен за съдебно оспорване мълчалив отказ на кмета на съответната община не е формиран, а подадената срещу него жалба е недопустима.
Изложеното относно компетентността на административните органи в производството по даване на разрешение за изменение на ОУП се поддържа и в Определение № 355 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2025 г., II о. Съдебното производство пред ВАС е образувано по частна жалба срещу определение на административен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община да се произнесе по молба за частично изменение на Общия устройствен план. В Определението ВАС отбелязва, че в редица свои съдебни актове Върховният административен съд изразява становище, че в случаите, когато кмет на община не е постановил административен акт по искане отправено до него да бъде разрешено изработване на проект за изменение на общ устройствен план, той не формира мълчалив отказ. Това е така, тъй като законовата фикция по чл. 58, ал. 1 АПК е приложима само в случаите, когато сезираният орган е компетентен да се произнесе по искането. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗУТ съответният общински съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план. Следователно “мълчанието” на кмета на общината не представлява отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като този орган няма компетентността да разреши исканото изработване. В този смисъл Определение № 11102 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2025 г., II о., Определение № 3692 от 8.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2025 г. и други.
В постановеното определение ВАС приема, че неотправянето на предложение от страна на кмета на общината до съответния общински съвет представлява годен за обжалване административен акт. Ако се приеме, че непредприемането на никакви действия от страна на кмета по отправено до него искане да направи предложение до общинския съвет /да внесе молбата на дружеството, както е в случая/ не представлява индивидуален административен акт, тъй като е част от процедурата по издаване на окончателен такъв, би се отворила широко вратата за административен произвол. Такова разбиране би препятствало лицата по чл. 131 от ЗУТ да защитят правата си да искат разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП, тъй като не биха могли да обжалват бездействието на кмета, не биха могли да обжалват и “мълчалив отказ” на съответния общински съвет, тъй като този орган въобще не е бил сезиран с предложение от страна на кмета. По тези съображения невнасянето на предложение до общинския съвет от страна на кмет, следва да бъде квалифицирано като административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, според който индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши определено действие, който отказ, включително и мълчалив, подлежи на съдебен контрол. В този смисъл, по сходен случай е постановено определение № 6401/14.6.2023 г. по АД № 5191/2023 г. по описа на ВАС.
Специалният ЗУТ не предвижда срок в който, кметът на общината следва да направи, респ. да откаже да направи предложение до общинския съвет. Следователно приложима е общата норма на чл. 57, ал. 1 АПК, според която кметът следва да направи или да откаже предложение в четиринадесетдневен срок от сезирането. След изтичане на четиринадесетдневния срок за произнасяне започва да тече срокът за обжалване на формирания мълчалив отказ да бъде внесено предложение до общинския съвет. Специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ предвижда, че индивидуалните административни актове по този закон, както и отказите за издаването им /включително мълчаливите такива/ се обжалват в четиринадесетдневен срок. Поради това в този случай не се прилага двумесечният срок по АПК за обжалване на мълчалив отказ.