С определение по адм. д. № 8744/2021 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, съдът установява несъответствие на разпоредбата на § 23 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояване на Столична община с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията и спира производството по делото. Разпоредбата на § 23, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО гласи, че сроковете по отменения чл. 17 на ЗУЗСО за започване на отчуждителни процедури за изграждане на обекти – публична общинска или публична държавна собственост, на територията на Столичната община по отношение на подробни устройствени планове, влезли в сила до влизането в сила на Закона за устройството и застрояването на Столичната община, текат от влизането в сила на закона – 28 януари 2007 г. Отменената норма на чл. 17, ал.1 ЗУЗСО предвижда три срока за започване на отчуждителни производства: 1. за обекти на техническата инфраструктура – за първостепенна улична мрежа, за метрополитена, за трамвайни и железопътни линии, за обекти на зелената система и за съоръжения за третиране на отпадъци – 15 години; 2. за обекти на транспортната техническа инфраструктура – за второстепенна улична мрежа, за обекти на техническата инфраструктура – преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях; за обекти на социалната инфраструктура – за обекти на здравеопазването, образованието, културата, социалните дейности и спорта; за обекти на общинското и държавното управление – 10 години; 3. за всички останали обекти – публична общинска или публична държавна собственост – 5 години.
Според Върховния административен съд противоконституционноста на нормата на §23 ЗУЗСО се изразява в противоречие със заложения в чл.4, ал.1 от Конституцията принцип на правовата държава, както и нарушава разпоредбата на чл.17, ал.3 от Конституцията, тъй като несправедливо и необосновано ограничава собственически права в по – висока степен от необходимия публичен интерес.
Конкретните аргументи на Върховния административен съд са следните:
- С нормата §23 ЗУЗСО се извършва недопустимо препращане към отменен текст от ЗУЗСО, който вече не е част от действащото право, но макар и отменен, следва да бъде съобразяван по силата на препращата норма.
- В разрез с общата норма на чл.208 от ЗУТ, предвиждащ като начален момент за започване на отчуждителни производства влизане в сила на ПУП, §23 ЗУЗСО въвежда нов момент – влизане в сила на закона, като това се отнася за всички заварени устройствени планове, които вече са влезли в сила. По този начин ЗУЗСО не зачита вече изтеклия период, като създава различен от посочения в ЗУТ режим на собствениците на засегнати от предстоящо отчуждаване имоти на територията на СО.
- По отношение на подробни устройствени планове, влезли в сила след влизането в сила на ЗУЗСО, едва след изтичането на сроковете по чл.17, се прилагат правилата на чл.208 ЗУТ. Тази норма създава неравнопоставеност между собствениците на имоти в Столична община, предвидени за отчуждаване по влезли в сила подробни устройствени планове преди ЗУЗСО, и влезли в сила след ЗУЗСО.
- Не следва собствениците на имоти, предвидени за отчуждаване на територията на Столична община, да бъдат третирани по различен начин от собствениците на имоти, предвидени за отчуждаване на останалата част на територията на България.
Определянето на дълъг 15 – годишен срок за отчуждаване и друг начален момент за започване на отчуждаване, представлява несправедлива правна уредба за собствениците на предвидени за отчуждаване имоти на територията на Столична община.