С Решение № 14/04.11.2021 г. по конституционно дело № 11 /2021 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна нормата на чл.148, ал.16 от Закона за устройство на територията, която предвиждаше, че „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.“.

          Основният аргумент на Конституционния съд е, че тази норма ограничава недопустимо прокламираният в Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост при невъзможност за собствениците да реализират правото си поради липса на съответно задължение и процедури за държавните и общински органи за реализиране на техните задължения по обезпечаване на публичния интерес. В мотивите на решението на Конституционния съд се приема също, че е недопустимо общинските органи, които бездействат в продължение на години от изпълнение на свои законови правомощия, да разрешават въпроса за прилагане на плана за улична регулация чрез отказ от издаване на разрешение за строеж, което отново по никакъв начин не стимулира общинските органи да изпълнят своите задължения.    

          За да се урегулира материята в обхвата на обявената за противоконституционна разпоредба на чл.148, ал.16 от ЗУТ, е изработен и в общественото пространство се представя и коментира проект за изменение на ЗУТ и на Закона за общинската собственост /ЗОС/. В частта на отчуждаване на недвижими имоти за елементи на транспортната техническа инфраструктура в урбанизирана територия този проект всъщност премахва режима на отчуждаване и по – точно въвежда принципа, че  „отчуждаването“ при първи или при неприложен първи план за улична регулация е за сметка на собственика на имота, на когото не се дължи предварително и равностойно обезщетение за отнемане на собствеността му за публичното мероприятие. По мое мнение тези предложени норми еднозначно и категорично са противоконституционни, тъй като противоречат на основни конституционни принципи. Съгласно чл. 17, ал.3 от Конституцията частната собственост е неприкосновена, а съгласно ал. 5 принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

          Предложението за отчуждаване на недвижими имоти за техническа инфраструктура всъщност е чрез възстановяване на т. нар. режим на „улична тегоба“, който беше регламентиран в чл.93 на отменения Закон за териториално и селищно устройство. С ПЗР на предложения проект за изменение на ЗУТ се правят изменения в Закона за общинската собственост, като се създават нови членове от 33а до 33д. Съгласно проекта при отчуждаване на имоти за техническа инфраструктура в урбинизирана територия /улици, булеварди, площади и прилежащи обществени тротоари, алеи и пешеходни зони/ при първа регулация или при последваща и неприложена първа регулация, е за сметка на собствениците на прилежащите урегулирани поземлени имоти, като собсвеникът отстъпва безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на неговия УПИ, респ. заплаща мястото до 6 м. пред лицето на УПИ, ако е част от имот на друг собственик. Само при предвидени улици с ширина над 12 м. разликата е за сметка на общината, а не за сметка на собствениците на имотите.  Отчуждаването е за сметка на общината и само в случаите при приложен регулационен план за улична регулация и предвидено негово изменение или разширение.  

Проектът за изменение на ЗОС също предвижда, че се прекратяват всички започнати отчуждителни производства по Закона за общинската собственост при първа или неприложена първа регулация. Проектът също така предвижда, че при първа регулация или при неприложена първа регулация не текат сроковете за отчуждаване по чл.208 ЗУТ. С проекта за изменение на ЗУТ – §13 от ПЗР се предвижда, че заварените планове трябва да се прилагат по новия ред на уличната тегоба, дори и да са изтекли сроковете за отчуждаване по чл.208 от ЗУТ. Това означава, че по отношение на имотите, предвидени за транспортна техническа инфраструктура, няма да бъде приложима и нормата на чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ – т.е. собствениците няма да имат възможност да искат изменение на плана за улична регулация при първа или неприложена първа, тъй като за този вид план единственият начин за прилагането му е новият режим на уличната тегоба, а не отчуждаване по Закона за държавната собственост или Закона за общинската собственост, респ. не са приложими и разпоредбите на ЗУТ за отчуждаване за други публични мероприятия. 

            Новата редакция на чл.148, ал.16 на ЗУТ се предлага да бъде в следния вид: „Разрешение за строеж в УПИ се издава само при приложен план за регулация за имота по смисъла на чл.14, ал.5 ЗУТ и осигурен транпортен  достъп“. Понятието за приложен регулационен план е регламентирано в §22 от ЗУТ, като подробният устройствен план по отношение на уличната регулация извън хипотезата на план по чл.16 от ЗУТ се счита за приложен с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Чл.14, ал.5 от ЗУТ няма никакво отношение към понятието приложен регулационен план, а по – скоро е норма от технически характер, като едиственото, което казва, е че при приложен регулационен план /независимо дали е план за регулация или план за улична регулация/, регулационните линии стават граници на имотите.