Становище на Върховния касационен съд по конституционно дело № 11/2021 г. на Конституционния съд, образувано по искане на Омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционни на две разпоредби от Закона за устройство на територията

Становище на Върховния касационен съд по конституционно дело № 11/2021 г. на Конституционния съд, образувано по искане на Омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционни на две разпоредби от Закона за устройство на територията

По искане на Омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционни норми на Закона за устройство на територията е образувано конституционно дело № 11/2021 г. на Конституционния съд. Искането е за обявяване на противоконституционна новата разпоредба на чл.148, ал.16 ЗУТ, която гласи: „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. При урегулиран поземлен имот с лице на повече от една улица е достатъчно уличната регулация да е приложена по улицата, по която се осъществява достъпът до строежа.“. Допуснато е до разглеждане и искането за обявяване на противоконституционна и разпоредбата на чл.178, ал.3, т.5 от ЗУТ – „Строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи в териториите със средно и високо застрояване, както и в курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот;“ в частта на „в териториите със средно и високо застрояване, както и“. Искането е за противоконституционност поради нарушаване на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията, съгласно които правото на собственост се гарантира от закона, а частната собственост е неприкосновена

По образуваното конституционно дело е представено становище на Върховния касационен съд. Според становището и двете норми са противоконституционни.

Аргументите за противоконституционност на нормата на чл.148, ал.16 от ЗУТ са следните:

· Правото на собственост включва правомощието на собственика да владее вещта, да се ползва от нея и да се разпорежда. Част от правомощието ползване е възможността да се застроява имота, като той може да бъде застрояван както от собственика на земята, така и от лице, на което е учредено право на строеж. Правото на строеж като ограничено вещно право също се ползва от закрилата на чл. 17, ал.1 и 3 КРБ. Правото на строеж обаче обаче се погасява в полза на собственика на земята, ако не е реализирано в петгодишен срок – чл. 67 ЗС, като този срок започва да тече от учредяването му. Срокът е давностен и не може да се подновява. Предмет на ограничение с чл. 148, ал.16 от ЗУТ е правото на застрояване на имотите както от собствениците им, така и от носителите на ограничено вещно право на строеж, което е част от ползването на имота, съобразно предвиденото застрояване в Подробният устройствен план.

· Прилагането на уличната регулация съгласно дефинициите за приложен ПУП в §22 от ЗУТ по отношение на регулацията се се извършва с действия на общината. С оспорената норма на чл. 148, ал.16 ЗУТ е въведено допълнително изискване предварително да е приложена уличната регулация чрез някоя от трите хипотези, за да се издаде строително разрешение на собственика, респективно на носителя на правото на строеж, след като той е представил одобрен инвестиционен проект. Същевременно нито собственикът на земята, нито носителят на право на строеж разполагат с инструментариум или процедури, в които да реализират плана за улична регулация. Поради това предложената норма на чл.148, ал.16 от ЗУТ нарушава правото на собственост, тъй като въвежда рестрикции при упражняването на правото на собственост. Осигуряването на обществен интерес, какъвто безспорно е налице при изграждане на уличната инфраструктура, следва да се реализира

чрез такива средства, които да не засягат прекомерно упражняването на правото на собственост и другите ограничени вещни права и да обезпечават постигането на обществената цел.

· Прилагането на мярката по отношение на собственика, заявил искане за издаване на разрешение за строеж, не е свързано със задължение за административния орган на общината за предприемане на действия по отношение на останалите засегнати от мероприятието имоти. Липсата на уредена процедура с ясно разписани правомощия, задължения, срокове и защита на засегнатите субекти, определя въведената мярката с оспорената норма като безрезултатна и неефективна, а липсата на процедура и срокове води до непредсказуемост на резултата по заявеното искане за издаване на разрешение за строеж.

Според ВКС нормата на чл.178, ал.3, т.5 от ЗУТ е противоконституционна. Това е така, тъй като въведеното изискване поставя възможността за ползване на построения обект на правото на собственост в зависимост от реализиране на предвиденото мероприятие с ПУП – изграждане на проводи, улици, пътища или алеи в териториите със средно и високо застрояване, които преимуществено са обекти – публичната общинска или държавна собственост и изграждането им зависи от общината със всички произтичащи от това затруднения. Поставянето на въвеждането в експлоатация на построените обекти в зависимост от реализирането на улиците е пряка забрана за реализиране правомощието ползване от съдържанието на правото на собственост и правото на строеж, трансформирано в право на собственост, което е несъвместимо с неприкосновеността на правото на собственост и противоречи на изискването това право да се гарантира от закона.

Оставете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.