Визата за проектиране представлява акт, свързан с устройство на територията съгласно чл.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Визата може да представлява индивидуален административен акт или да обективира извършването на административна услуга, в зависимост от съдържанието на визата и правното основание за издаването й. Когато визата е издадена с правно основание чл.140, ал.2 от ЗУТ и представлява копие от действащ подробен устройствен план, тогава самата виза няма характеристиките на   индивидуален административен акт. В този случай индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ представлява самото волеизявление за издаване на визата, респ. отказът за издаването й, и съответно при неиздаване на виза този отказ може да бъде обжалван.

Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл.21, ал.1 от АПК в случаите на чл.140, ал.3 и ал. 5 от ЗУТ. Това е така, тъй като в изброените хипотези в чл.140, ал.3 и ал.5 с визата се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по подробния устройствен план или изобщо не е предвидено в него. В тези случаи издадената виза допълва ПУП, без да го изменя, и подлежи на обявяване на заинтересуваните лица по чл.131 ЗУТ. Тъй като този вид виза представялва инвидиуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ, то и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и константната съдебна практика – напр. Определение № 11165 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2012 г., Определение № 14525 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14027/2014 г., Определение № 15373 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15070/2014 г., II о.

Тъй като ЗУТ е специален закон по отношение на АПК, то за индивидуалните административни актове по ЗУТ, вкл. за визата за проектиране, не се прилагат много норми на АПК. Така например:

1. Виза за проектиране, респ. отказ за издаването й не подлежи на обжалване по административен ред, а може да се обжалва само по съдебен ред.  Контролът  върху нея е само съдебен – чл.213 от ЗУТ. Поради това в отклонение от чл.81, ал.2 от АПК не може да се обжалва съдържанието на визата като документ. 

Интересно е съдебно решение № 2189 от 12.11.2015 г. на АдмС – Пловдив по адм. д. № 2062/2015 г. В това дело предмет на оспорване е виза за проектиране, издадена от Главния архитект на Община Пловдив в частта за вписани изисквания, стоящи извън кадастралната карта и ПУП и по-конкретно – изискванията за изпълнение на процедури в съответствие с чл. 83 от Закона за културното наследство. Уточнено е от жалбоподателя, че в случая се оспорва не съдържанието на визата като вписан в нея текст, а разпореждането с нея като волеизявление, с което се създава задължение за спазване от заявителя на процедури по Закона за културното наследство. Съдът приема жалбата за допустима и я разглежда.

          2. Срокът за издаване на виза съгласно чл. 140, ал. 7 от ЗУТ е 1 – месечен. Срокът за обжалване на мълчалив отказ за издаването й обаче не е едномесечният срок по чл. 84, ал.2 от АПК, а съгласно чл. 215, ал.4 от ЗУТ е 14 – дневен.

          3. С отмяната на чл.214а от ЗУТ по отношение на визата вече е приложим редът на чл.91, ал.1 от АПК – право на отзив на административния орган при подадена жалба срещу издадена виза. Правото на отзив на административния орган не представлява контрол по административен ред, а законова възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки – жалба от заинтересуваната страна и определен срок за отзив. При действието на чл.214а от ЗУТ правото на отзив изрично се прилагаше само по отношение на следните индивидуални административни актове по ЗУТ – административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива.

          Интересен е въпросът дали при съсобственост в един недвижим имот за издаване на виза за проектиране е необходимо заявители да са всички съсобственици на имота. С Решение № 12497 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. дело № 169/2017 се приема, че при издаване на виза с правно основание чл.140, ал.3 във вр. чл. 41, ал.2 ЗУТ за допълващо  застрояване, което не е предвидено в ПУП, тъй като с визата се допълва /изменя/ действащия ПУП-ПЗ, за нейното издаване е необходимо съгласието на всички съсобственици и носители на ограничени вещни права върху имота, съгласно чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ.

С Решение  № 14590 от 25.11.2020 г. по адм. дело № 4719/2020. на ВАС обаче се приема, че при издаване на виза с правно основание чл.140, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ и чл. 140, ал. 4 ЗУТ за преустройство на покрив – тераса и приобщаването й към съществуваща зала в съсобствена сграда не е необходимо съгласието на всички съсобственици. Съдът приема, че не съществува законово изискване за съгласие на всички етажни  собственици за издаване на визата за пристрояване и надстояване, тъй като такова законово изискване не съществува на етапа на издаване на виза за проектиране. Аргумент за това според състава на ВАС е чл. 140 ал. 3 изр. последно от ЗУТ, съгласно който визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 в относимата към издаване на визата редакция ДВ бр. 101/2015г. Видно от цитираното законодателят изисква визата да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, но не въвежда изискване за наличие на предварително тяхно съгласие за издаване на същата. Това се потвърждава и от това последващото изменение на разпоредбата ДВ бр. 1/2019г., с което изменение последното изречение на чл. 140 ал. 3 от ЗУТ е допълнено „с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата“, т.е. вече с изменение в посочената разпоредба е предвидено отпадане на изискването за съобщаване на визата в случаите, когато предварително заинтересованите лица са дали съгласие за издаването й, но това съгласие касае и не е изискване за самото издаване на визата, а само и единствено освобождава органа от задължението за съобщаването й след издаването й. Според ВАС съгласието на всички съсобственици е относимо към друг етап от строителството, а именно – одобряване на инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж , но не и на етапа на „инвестиционно проучване и проектиране“, на който етап се издава визата за проектиране.